За книгата: 2007 / Много често читателите ми задават едни и същи въпроси: вярно ли е, че осинових Аркадий, осинових Маша и живея в село Ложкино заобиколен от много животни? Вероятно, когато един автор пише книги от първо лице и дори дава на главните герои имената на членовете на семейството си, хората имат усещането, че писателят говори за себе си. От една страна, това е вярно - много в моите романи се основава на личен опит, от друга... Не получих огромно наследство, като Даша Василиева, не избягах от дома, като Евлампия Романова, не израства в семейството на алкохолик и престъпник като Виола Тараканова и никога не е бил мъж като Иван Подушкин. Но въпреки това моите герои са аз и аз съм те. За да отделя Агрипина от Дария, написах автобиография, в която няма нито дума лъжа. Просто премълчах някои събития. В годината, когато навърша сто години, ще издам друга книга, в която ще разкажа абсолютно всичко, но засега... Животът продължава, всичко се случва в него, хубаво и лошо, само девизът ми остава непроменен: „Не независимо какво се случва, никога не се отказвай!"